„Размяна на животи“ от Барбара Ханей
Издателска къща „ ХЕРМЕС “ ООД
п редставя
РАЗМЯНА НА ЖИВОТИ
от Барбара Ханей
Две дами си разменят местата, с цел да намерят пътя към щастието и себе си
Очаквайте „ Размяна на животи “ на 10 юни!
За създателя
Барбара Ханей е неведнъж награждавана австралийска писателка. Автор на повече от 40 сантиментални заглавия, продадени в 12 милиона екземпляра, в над 35 страни по целия свят. Романите й са както модерни, по този начин и исторически, а действието постоянно се развива в разнообразни австралийски местности. Голяма част от тях са включени в сантименталната поредност на „ Арлекин “. Барбара Ханей е носителка на влиятелните награди за сантиментални четива RITA и австралийския й еквивалент RUBY. Два пъти е печелила и наградата Романтичен разказ на годината за Австралия.
На българските читатели е позната с романите „ Да се срещнем във Венеция “, „ Тайни от острова “, „ Лятото на тайните “ и „ Сватба в провинцията “.
За книгата
Тес не е щастлива нито в персонален, нито в професионален проект. Загубила майка си преди години, тя приема за собствен дълг да се възползва от скъпите благоприятни условия, които животът предлага. Затова, макар неодобрението на татко си, напуща работа и се разделя с приятеля си. Кръстницата ѝ Луна ѝ предлага да прекара шест седмици в нейната къща в тропическата гора в Северен Куинсланд, без телефон и интернет, с цел да се откъсне от света и да реши какво желае да прави отсега нататък. Луна, от своя страна, ще живее в нейния съвременен апартамент в Бризбейн и ще се опита да разшири бизнеса си с ръчно направени авторски бижута.
Тес възнамерява да прекара времето си в писане на блог, само че незабелязано става част от общността. Помага в книжарничката, пее в хора и се сближава с локалните, измежду които е и привлекателният ѝ комшия Адам. От предишното на Луна ненадейно изплуват някогашни обичани, които я карат да се върне обратно, с цел да разкрие тайната, която не ѝ дава мира от години. А когато на прага ѝ се появяват и служители на реда, тя осъзнава, че животът в никакъв случай повече няма да е същият.
Ще се окаже ли размяната на животи пътят към намирането на себе си?
Откъс
През целия си живот Луна Чанс беше удовлетворена от решенията, които вземаше. Тя не съжаляваше за избора си да бъде художничка и да се лишава от доста неща поради несигурното си финансово положение, вместо да си откри непрекъсната работа като учителка по изобразяване, както упорстваха приятелите и фамилията ѝ. Тя не съжаляваше и за решението си да бъде самотна майка и беше запазила другарството си с някои от любовниците си дълго време, откакто се разделеше с всеки от тях.
Естествено, Луна си даваше сметка, че желанията ѝ се възприемаха като нетрадиционни, само че това не я притесняваше. Тя беше доста удовлетворена от най-хубавото решение, което беше взела – да води прелестен, въпреки и елементарен живот в къщата в тропическата гора.
Но тази заран, откакто се разсъни, както нормално, на зазоряване, Луна беше обзета от безпокойствие. Странното напрежение, което съпътстваше сънищата ѝ, към момента не беше изчезнало.
Раздразнена, тя потупа възглавницата и се обърна на другата страна, пробвайки се да прогони тревожните мемоари и дразнещите подозрения.
Не възнамеряваше да се откаже. Всичко щеше да бъде наред.
Слънцето беше изгряло и тя погледна през прозореца към верандата, на чийто парапет бяха кацнали няколко червеноглави чинки. На поляната едно ръждивокафяво кенгуру търсеше паднали плодове под близкото дърво лили пили.
Естествената хубост на гледката постоянно ѝ действаше успокоително, само че, за жалост, тази заран тя не съумя да сътвори магията си. Луна към момента се опитваше да се отърси от кошмара, който беше сънувала – колата, която управляваше, излезе отвън надзор.
Въпреки неистовите старания, които полагаше, тя не съумя да натисне спирачката, нито да завърти кормилото. А спътниците ѝ – Адел, Крейг и Тес Дринкуотър – крещяха, изпаднали в смут.
Слава богу, че се разсъни, преди колата да изхвърчи от скалата и да падне в морето.
Но неприятното чувство не я напускаше.
Кошмарът беше изместил сънищата ѝ за Ебъни. Дъщерите, които изпитваха наслаждение да карат майките си да се усещат отговорни, представляваха рисков материал за сънища. Кошмарът от предходната нощ беше събудил мъчителните мемоари за последните седмици от боледуването на Адел. И, което беше доста необичайно, бяха се върнали и спомените за сватбата на Адел и Крейг преди трийсет години и за упованието на Адел, че Луна ще ѝ бъде шаферка…
Не.
Луна не можеше да си разреши да тръгне още веднъж по този път.
Хайде, Луна, вземи се в ръце.
Луна се успокои с мисълта, че съвсем всеки човек понякога сънува сходни подиуми. Беше прочела някъде, че тези сънища отразяват загуба на надзор върху някой аспект от живота на индивида. Тя предполагаше, че е изнервена поради размяната, която двете с Тес имаха намерение да създадат. Едва ли имаше някаква друга причина.
Луна обърна очи към прозореца и погледна към градината си, която беше ситуирана измежду високите дървета с прави стволове и буйните папрати и лиани. Наистина ли искаше да напусне това място, въпреки и единствено за шест седмици?
Но откакто си спомни телефонния диалог с Тес, Луна откри отговора на въпроса. Беше доловила в гласа на кръщелницата си отчаянието, което беше последвано от мощно неспокойствие, когато ѝ предложи размяната. Луна знаеше, че Тес искаше да пътува по света, само че се отхвърли от фантазиите си, когато майка ѝ се разболя, а след това пандемията от коронавирус осуети проектите на хората за пътешестване. Тя не беше не запомнила обещанието, което даде на Адел през последните мъчителни седмици, до момента в който седеше до леглото на скъпата си другарка, чиито сили я напускаха от ден на ден.
Крейг ще бъде унищожен и ти ще би трябвало да се погрижиш за Тес. Ще го направиш поради мен, нали, Луна?
Борейки се със сълзите и насилвайки се да се усмихне, Луна даде на Адел това обвързващо заричане. След като разбра, че Тес е доста нещастна, тя трябваше да направи нещо, с цел да ѝ помогне, вместо да я твърди, че ѝ съчувства.
Луна беше смутена, тъй като си даваше сметка, че щерка ѝ страда поради нея. Ебъни беше избягала в Париж, с цел да бъде колкото е допустимо по-далече от майка си. Но сега тя не можеше да си разреши да разсъждава върху този проблем.
Идеята за размяната беше добра, несъмнено. Всичко щеше да бъде наред. Времето беше уместно, тъй като Луна беше изработила по поръчка бижута, които трябваше да бъдат доставени в Бризбейн. Тя смяташе, че ще бъде доста по-добре, в случай че ги съобщи персонално, вместо да рискува и да ги изпрати по пощата.
Луна скочи от леглото, настройвайки се позитивно. Промяната на ситуацията сигурно щеше да бъде от изгода както за нея, по този начин и за Тес. На Тес щеше да ѝ хареса животът в далечния север, а Луна щеше да направи всичко допустимо, с цел да се свърже с предприемчиви художници в Югоизточен Куинсланд. Идеята за размяната в действителност беше чудесна.
На доктрина тя беше брилянтна.
*
Луна беше съставила дълъг лист от хора, с които трябваше да приказва, преди да се насочи на юг. С някои от тях тя можеше да се разбере по телефона – да вземем за пример с Йозеф, който трябваше да ѝ докара дърва за огрев, и с Мат, който поправяше олуците на къщата, когато можеше да отдели няколко часа. Но имаше хора, с които трябваше да беседва персонално в близкия град Буралея и да пътува до такава степен с раздрънкания си пикап.
Луна реши първо да се види с Клоувър, продавачката в благотворителната книжарница „ Пестеливият четец “, в която работеше като доброволка. Странната дребна книжарница се намираше на основната улица измежду очарователните, боядисани в разнообразни цветове магазини.
Местната англиканска черква управляваше книжарницата, която набираше средства за подкрепяне на хора в неравностойно състояние в района, и макар че не посещаваше църквата, Луна с наслада помагаше на Клоувър. В книжарницата тя откриваше прелестни книги на налични цени. Другите доброволци, които бяха пенсионери, имаха прекомерно доста задължения – грижеха се за внуците си или за възрастните си родители, а някои от тях предприемаха дълги пътувания. За разлика от тях Луна разполагаше с задоволително свободно време.
п редставя
РАЗМЯНА НА ЖИВОТИ
от Барбара Ханей
Две дами си разменят местата, с цел да намерят пътя към щастието и себе си
Очаквайте „ Размяна на животи “ на 10 юни!
За създателя
Барбара Ханей е неведнъж награждавана австралийска писателка. Автор на повече от 40 сантиментални заглавия, продадени в 12 милиона екземпляра, в над 35 страни по целия свят. Романите й са както модерни, по този начин и исторически, а действието постоянно се развива в разнообразни австралийски местности. Голяма част от тях са включени в сантименталната поредност на „ Арлекин “. Барбара Ханей е носителка на влиятелните награди за сантиментални четива RITA и австралийския й еквивалент RUBY. Два пъти е печелила и наградата Романтичен разказ на годината за Австралия.
На българските читатели е позната с романите „ Да се срещнем във Венеция “, „ Тайни от острова “, „ Лятото на тайните “ и „ Сватба в провинцията “.
За книгата
Тес не е щастлива нито в персонален, нито в професионален проект. Загубила майка си преди години, тя приема за собствен дълг да се възползва от скъпите благоприятни условия, които животът предлага. Затова, макар неодобрението на татко си, напуща работа и се разделя с приятеля си. Кръстницата ѝ Луна ѝ предлага да прекара шест седмици в нейната къща в тропическата гора в Северен Куинсланд, без телефон и интернет, с цел да се откъсне от света и да реши какво желае да прави отсега нататък. Луна, от своя страна, ще живее в нейния съвременен апартамент в Бризбейн и ще се опита да разшири бизнеса си с ръчно направени авторски бижута.
Тес възнамерява да прекара времето си в писане на блог, само че незабелязано става част от общността. Помага в книжарничката, пее в хора и се сближава с локалните, измежду които е и привлекателният ѝ комшия Адам. От предишното на Луна ненадейно изплуват някогашни обичани, които я карат да се върне обратно, с цел да разкрие тайната, която не ѝ дава мира от години. А когато на прага ѝ се появяват и служители на реда, тя осъзнава, че животът в никакъв случай повече няма да е същият.
Ще се окаже ли размяната на животи пътят към намирането на себе си?
Откъс
През целия си живот Луна Чанс беше удовлетворена от решенията, които вземаше. Тя не съжаляваше за избора си да бъде художничка и да се лишава от доста неща поради несигурното си финансово положение, вместо да си откри непрекъсната работа като учителка по изобразяване, както упорстваха приятелите и фамилията ѝ. Тя не съжаляваше и за решението си да бъде самотна майка и беше запазила другарството си с някои от любовниците си дълго време, откакто се разделеше с всеки от тях.
Естествено, Луна си даваше сметка, че желанията ѝ се възприемаха като нетрадиционни, само че това не я притесняваше. Тя беше доста удовлетворена от най-хубавото решение, което беше взела – да води прелестен, въпреки и елементарен живот в къщата в тропическата гора.
Но тази заран, откакто се разсъни, както нормално, на зазоряване, Луна беше обзета от безпокойствие. Странното напрежение, което съпътстваше сънищата ѝ, към момента не беше изчезнало.
Раздразнена, тя потупа възглавницата и се обърна на другата страна, пробвайки се да прогони тревожните мемоари и дразнещите подозрения.
Не възнамеряваше да се откаже. Всичко щеше да бъде наред.
Слънцето беше изгряло и тя погледна през прозореца към верандата, на чийто парапет бяха кацнали няколко червеноглави чинки. На поляната едно ръждивокафяво кенгуру търсеше паднали плодове под близкото дърво лили пили.
Естествената хубост на гледката постоянно ѝ действаше успокоително, само че, за жалост, тази заран тя не съумя да сътвори магията си. Луна към момента се опитваше да се отърси от кошмара, който беше сънувала – колата, която управляваше, излезе отвън надзор.
Въпреки неистовите старания, които полагаше, тя не съумя да натисне спирачката, нито да завърти кормилото. А спътниците ѝ – Адел, Крейг и Тес Дринкуотър – крещяха, изпаднали в смут.
Слава богу, че се разсъни, преди колата да изхвърчи от скалата и да падне в морето.
Но неприятното чувство не я напускаше.
Кошмарът беше изместил сънищата ѝ за Ебъни. Дъщерите, които изпитваха наслаждение да карат майките си да се усещат отговорни, представляваха рисков материал за сънища. Кошмарът от предходната нощ беше събудил мъчителните мемоари за последните седмици от боледуването на Адел. И, което беше доста необичайно, бяха се върнали и спомените за сватбата на Адел и Крейг преди трийсет години и за упованието на Адел, че Луна ще ѝ бъде шаферка…
Не.
Луна не можеше да си разреши да тръгне още веднъж по този път.
Хайде, Луна, вземи се в ръце.
Луна се успокои с мисълта, че съвсем всеки човек понякога сънува сходни подиуми. Беше прочела някъде, че тези сънища отразяват загуба на надзор върху някой аспект от живота на индивида. Тя предполагаше, че е изнервена поради размяната, която двете с Тес имаха намерение да създадат. Едва ли имаше някаква друга причина.
Луна обърна очи към прозореца и погледна към градината си, която беше ситуирана измежду високите дървета с прави стволове и буйните папрати и лиани. Наистина ли искаше да напусне това място, въпреки и единствено за шест седмици?
Но откакто си спомни телефонния диалог с Тес, Луна откри отговора на въпроса. Беше доловила в гласа на кръщелницата си отчаянието, което беше последвано от мощно неспокойствие, когато ѝ предложи размяната. Луна знаеше, че Тес искаше да пътува по света, само че се отхвърли от фантазиите си, когато майка ѝ се разболя, а след това пандемията от коронавирус осуети проектите на хората за пътешестване. Тя не беше не запомнила обещанието, което даде на Адел през последните мъчителни седмици, до момента в който седеше до леглото на скъпата си другарка, чиито сили я напускаха от ден на ден.
Крейг ще бъде унищожен и ти ще би трябвало да се погрижиш за Тес. Ще го направиш поради мен, нали, Луна?
Борейки се със сълзите и насилвайки се да се усмихне, Луна даде на Адел това обвързващо заричане. След като разбра, че Тес е доста нещастна, тя трябваше да направи нещо, с цел да ѝ помогне, вместо да я твърди, че ѝ съчувства.
Луна беше смутена, тъй като си даваше сметка, че щерка ѝ страда поради нея. Ебъни беше избягала в Париж, с цел да бъде колкото е допустимо по-далече от майка си. Но сега тя не можеше да си разреши да разсъждава върху този проблем.
Идеята за размяната беше добра, несъмнено. Всичко щеше да бъде наред. Времето беше уместно, тъй като Луна беше изработила по поръчка бижута, които трябваше да бъдат доставени в Бризбейн. Тя смяташе, че ще бъде доста по-добре, в случай че ги съобщи персонално, вместо да рискува и да ги изпрати по пощата.
Луна скочи от леглото, настройвайки се позитивно. Промяната на ситуацията сигурно щеше да бъде от изгода както за нея, по този начин и за Тес. На Тес щеше да ѝ хареса животът в далечния север, а Луна щеше да направи всичко допустимо, с цел да се свърже с предприемчиви художници в Югоизточен Куинсланд. Идеята за размяната в действителност беше чудесна.
На доктрина тя беше брилянтна.
*
Луна беше съставила дълъг лист от хора, с които трябваше да приказва, преди да се насочи на юг. С някои от тях тя можеше да се разбере по телефона – да вземем за пример с Йозеф, който трябваше да ѝ докара дърва за огрев, и с Мат, който поправяше олуците на къщата, когато можеше да отдели няколко часа. Но имаше хора, с които трябваше да беседва персонално в близкия град Буралея и да пътува до такава степен с раздрънкания си пикап.
Луна реши първо да се види с Клоувър, продавачката в благотворителната книжарница „ Пестеливият четец “, в която работеше като доброволка. Странната дребна книжарница се намираше на основната улица измежду очарователните, боядисани в разнообразни цветове магазини.
Местната англиканска черква управляваше книжарницата, която набираше средства за подкрепяне на хора в неравностойно състояние в района, и макар че не посещаваше църквата, Луна с наслада помагаше на Клоувър. В книжарницата тя откриваше прелестни книги на налични цени. Другите доброволци, които бяха пенсионери, имаха прекомерно доста задължения – грижеха се за внуците си или за възрастните си родители, а някои от тях предприемаха дълги пътувания. За разлика от тях Луна разполагаше с задоволително свободно време.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ